Едно цветенце на планината се молело на Бога: “Господи, посещавай ме със Своята роса и с небесната Си светлина, да се радва моето малко сърце на Твоите блага.
Аз, Господи, ще се обличам с най-хубавите си дрехи да посрещам Твоята светлина.
Който минава покрай мене, аз ще го поздравявам в Твоето име.”
9, с. 353
Всеки един от вас може да развие в себе си тези заложби, с които да влезе във връзка със силите, които действат в Природата. В плана на Битието влиза да влезем във връзка с Разумността, която е в Природата. Всеки човек е израз на Природата. Ти като познаеш един човек, познаваш Природата, която работи в него. Човек може със своята мисъл да движи камък, закачен с конец. С концентрацията на мисълта е възможна и левитацията. Това са само примери, за да се покаже какви мощни сили крие човешката мисъл! Вие сте много богати хора, но не знаете как да разработите капиталите си.
12, с. 154
В Природата всяко нещо е поставено точно на своето място. Боите, които Природата налага върху платното на своите картини, са точно определени по цвят; те не са ни по-силни, ни по-слаби от тези, които трябва да бъдат. Боите, с които Природата си служи, не се менят. Те се различават в нюансите си, но всякога запазват своя основен тон.
Например има един син цвят в Природата, който никога не се мени, но само нюансира. Същото става и със скъпоценните камъни. Скъпоценният камък запазва цвета си, но само играе със светлината, вследствие на което се явяват различни отливи, различни цветове на светлината. На научен език казваме, че скъпоценните камъни пречупват лъчите на светлината и ги отразяват в себе си.
6, с. 85
Какво трябва да се разбира под израза “Жива Природа”? Живата Природа е съвкупност от всички живи, разумни души. Силите, с които Природата се движи, са Разумни същества. Неразумното е произлязло от Разумното. В Природата има закономерност, която е разумна, а не механична. Разумното управлява всичко и е абсолютно свободно. Външната страна на Природата е механична, неразумна, но има Разумни сили, които стоят зад нея. Ако туриш суха пръчка до бобово растение, то се обвива около нея; има съзнание в боба. Разумната Природа обгръща неразумната. Материята е само външен израз на Духа. Разумното е извън материята, както Разумното не е в колелата на машината. Всички неща са определени и са на мястото си. Онези, които са създали света, са били умни. Измени се времето, дойдат облаци, вятър, гръмотевици и ние мислим, че времето е лошо, но то е хубаво. В облаците има Разумни сили, които действат. Трябва да се различават горни и долни облаци. В облаците действат Служебни духове, които не са Ангели, но са по-горе от човека в еволюцията. Наблюденията на облаците е полезно преди всичко във физическо отношение. Всяко нещо трябва да се разглежда в три отношения: физическо, духовно и Божествено.
13, с. 180
Като сте дошли на планината, изучавайте линиите на огъванията, да видите тяхната красота. Някои линии са от миналото, други – от настоящето, а трети сега се чертаят, те са линии на бъдещето. Това показва, че планините се намират в процес на развитие, не са завършени. И сега се строи нещо ново в тях, и в бъдеще ще се строи. Нещата в Природата са осмислени. Строи се нещо велико, което ще се открие в бъдеще. Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява, върху мислите и чувствата на човека. За обикновения човек всички неща в Природата са разхвърлени; за учения всички неща в Природата са на място поставени. Защо? – Защото той ги съпоставя и хармонизира.
“А земята беше неустроена и пуста”. И до днес още земята се устройва. Докато човек се развива, и земята ще се развива. Когато човек мине в по-висок стадий на развитие, с него заедно и земята ще се повдигне. Формите на земята ще стават все по-красиви и съвършени. Процесът на развитие, през който земята минава сега, е бавен, равномерен. В миналото развитието на земята е било бързо, придружено с големи катастрофи.
6, с. 61
Като ученици на Велика Школа благодарете и за радостите, и за скърбите. Благодарете за всички предмети, които ви се преподават в Школата. От тях вие изучавате земята, камъните, растенията, животните. За разумния ученик цветята представят методи за примиряване на човека с мъчнотиите, несгодите и противоречията в живота му. Синьото цвете казва на човека, че вяра му е нужна; жълтото цвете му казва, че трябва да мисли; червеното цвете му казва, че трябва да има любов в сърцето си, да обича хората. Всички цветя говорят с хората, казват им какво трябва да развиват в себе си. Всички цветя, от най-малкото до най-голямото, имат своето велико предназначение. Всичко, което Бог е създал, има велико предназначение. Цялата Природа представя сбор от същества, които са живели в съгласие с Божиите закони. Днес те се проявяват в различни форми и раздават от изобилието, в което живеят, на всички нуждаещи. Кой каквото няма, да го търси в Природата. Вслушвайте се в гласа, в езика на цветята, на тревите, на дърветата, на птиците и на животните. Вслушвайте се най-после и във вътрешния глас на Духа, който ви ръководи към красивото и великото, към всичко онова, което Бог е създал
“Който има уши да слуша, нека слуша.” Блажени сте, че имате уши да слушате за всичко онова, което Великият е създал. Блажени сте, че имате възможност да се ползвате от благата, които днес ще ви се дават, както и от тия, които в бъдеще ще ви се дадат.
8, с. 226
Следователно познайте Бога, познайте любовта във всички форми, в които се проявява. Търсете Го в силния и в слабия, в учения и в простия, в богатия и в бедния, във всяко растение и животно. Търсете Го в музиката, в поезията, в изкуството, в науката. И най-слабите същества са силни, щом Бог присъства в тях. Погледнете мъховете, които растат върху канарите. С години те живеят по камъните, извличат някаква храна от тях и по този начин ги облагородяват. Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях. Те не чакат да дойде щастието им отвън някъде. Те работят, прилагат силите, които са вложени в тях, и сами се осигуряват. – Защо? – Живот имат в себе си – най-ценното в света.
8, с. 340
Щом намерите любовта, ще познаете вътрешния смисъл на живота. По този начин ще обичате всичко в света: и животните, и растенията, и всяко камъче. Всичко обичайте, но нищо не обсебвайте. Където и да видите проявената Велика Любов – в житното зърно, в слънчевия лъч или в човека – пазете я чиста, свещена. Ако можете да запазите всичко това в чистота, вие сте влезли в пътя, в който всичко може да ви се открие. В този път ще мислите повече за другите, отколкото за себе си.
6, с. 196
Днес човек трябва да води чист и свят живот. Любовта трябва да се излива от сърцето му като от извор. Той трябва да върши волята Божия и да се радва на всичко, което го заобикаля: на камъните, на дърветата, на изворите, на животните. Когато човек се качи на някоя планина, той трябва да разглежда, да изучава всички картини, които се откриват пред неговия поглед. Когато гледате картината на някой художник, вие знаете, че той е имал предвид какви краски да употреби, за да представи предмета по възможност по-вярно и точно. Някога краските, чертите на тази картина са сполучливо предадени, някога не са сполучливи. По същия начин и всяко камъче, всяко дърво или извор в картините на живата Природа са поставени на местата си според разбирането на художника или декоратора. На вас предстои красивата задача да изучавате тия картини. От Природата човек ще изучава законите на съвършенството и ще ги прилага в живота си.
3, с. 179
И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Какво по-силно доказателство искате от Божията Любов тук, всред планината? Цял месец вече как сме тук, и ние се ползваме от най-добрите условия. Ако Бог не ни обичаше, Той щеше да изпрати буря, ветрове, дъжд, сняг, град, и ние не бихме могли да останем тук даже един ден. Обаче ние седим спокойно, четем, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси. Колко клекове станаха жертва на нас, но те са доволни, защото по този начин се освободиха много същества, затворени в тях. Така само може да се оправдае горенето им. Когато освобождаваш някого, всичко е навреме и на място; когато заробваш някого, нищо не е на място и навреме. Същото може да се каже и за самия човек.
4, с. 129
Които са недоволни от вятъра, нека направят опит да го спрат. Ако състоянието ви се измени, стане идеално, и ако любовта ви към Бога стане безупречна, вятърът моментално би спрял. Най-малката дисхармония в Природата се дължи на ред причини. Тя е последствие на някакво нарушение на нейните закони. Ако човек е напълно хармоничен с Природата, и тя ще бъде в хармония с него. Човек не е изпратен на земята да господарува над Природата, но Природата трябва да бъде училище за него. Следователно Природата отговаря на човека: какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение на него. Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния. Като говоря за връзката между човека и Природата, не подразбирам индивидуално човека, но имам предвид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора. Да бъдете в хармония с Бога, значи да разбирате целокупния живот.
4, с. 4
Сега като седите на този връх и наблюдавате небето, виждате, че облаците са под вас. Ако бяха над вас, вие щяхте да се интересувате какво има над тия облаци. Сега свободно гледате над тях. За ония хора пък, които са долу, облаците са над тях. Те не виждат какво има над облаците. Облаците са под нас, понеже преобладаващите енергии на земята и на небето са положителни. Вследствие на това, в атмосферата има голямо налягане. Облаците служат като граница между двата свята: горния и долния. Горният свят оказва голямо налягане върху долния, но и долният от своя страна му противодействува. Тази е причината, поради която при толкова наситени облаци не може да вали дъжд.
Това, което става в Природата, става и в самия човек. Често между горния и долния свят в човека се ражда известно противоречие, вследствие на което той изпада в мрачни, тежки състояния. При това положение казваме, че светът в човека е разделен. За да излезе от това състояние, човек трябва да подобри положението на стомаха си. Стомахът представя физическия свят в човека. Ако човек не разбира законите на своя стомах, на храносмилането и на твърдата материя, с която е в известно съприкосновение, физическият свят ще бъде недостъпен за него и не може да го използва.
Дойдете ли до духовния свят, ще разберете, че негов представител са дробовете, т. е. дихателната система на човека. Който разбира законите на дишането, той разбира законите на духовния свят. Когато живеете на равни места, дишането ви е спокойно, леко, защото сте се приспособили на тия условия. Обаче сега вие дишате мъчно, запъхтявате се. – Защо? – Планинският въздух е по-лек и по-рядък. Дробовете ви сега вършат усилена работа. Движението по високите планини подобрява състоянието на дихателната система. Ето защо който иска да подобри положението на дробовете си, той трябва да се качва по високи места. Щом подобри състоянието на дихателната си система, едновременно с това той придобива по-големи възможности за духовен живот. Ето защо от древни времена досега всички хора, които са работили и работят духовно, всякога са посещавали високи планински върхове. Които разбират законите на духовния свят, те използват разумно високите върхове. Които не разбират тия закони, ще бъдат като овчарите: щом времето се развали, ще бързат по-скоро да слязат в долината. В това отношение планината е строга. Тя интернира всеки, който не зачита законите на Природата.
8, с. 75
Човек расте до известна възраст, след което растенето спира. В това отношение растенето на човека мяза на изкачването му на някой планински връх. Той бърза да се изкачи, иска час по-скоро да стигне върха, вследствие на което се изпотява, изморява. Щом се качи на върха, поогледа се наоколо, поседи малко и мисли вече за слизане. Той вижда, че не може да живее на върха, не познава законите. И наистина законите на високите места са съвсем различни от тия на ниските места.
И тъй, изкачването нагоре представлява младостта; слизането надолу – старостта. Младият се качва на върха, поседи малко, но вижда, че не може да живее там дълго време и постепенно започва да слиза надолу. Слизането надолу е остаряването на човека. Той вижда, че силите му го напущат, тялото му се прегърбва, очите и ушите му отслабват, не му се яде, нищо вече не му е сладко и приятно. Тъй щото докато се качваме на планина, животът има смисъл. Защо? – Защото сме още в младостта. Започнем ли да слизаме, животът губи своя смисъл. Защо? – Защото влизаме в старостта. Младостта и старостта, т. е. качването и слизането са фази на обикновения, на временния живот. Обаче във вечния живот има постоянно качване. В този живот човек може да слезе само когато пожелае да помогне на някого. След това пак се връща назад, т. е. пак продължава качването си нагоре. Както във физическия, така и в духовния живот има качване и слизане. Когато човек се обезсърчи или когато животът му се обезсмисли, той е слязъл от върха. Насърчили се, той пак се качва на върха. В този смисъл Любовта, Мъдростта и Истината са високи върхове, на които качи ли се човек веднъж, там трябва да остане. Той трябва да устои на законите, които съществуват на тия върхове! Не устои ли, той ще остарее, а едновременно с това ще изгуби и силата си, и здравето си – всичко, което дотогава е имал. И тогава, като мине покрай него великата майка – Любовта, ще каже: “Да ида да го събудя!” Като го събуди, тя ще го качи отново на върха. Като знаете това, не трябва да се обезсърчавате. Който веднъж се е събудил, да гледа да не заспи; който спи, да пожелае Господ да го събуди. Който се качва на планината, той трябва да изучава законите на планината, за да не слезе долу; който слиза от планината, да се моли на Бога да го събуди, т. е. да го тури в пътя, да започне да се изкачва.
Онези от вас, които ще тръгват за София, ще гледат да се свържат с Бога, ако искат стъпките, както и пътищата им да бъдат прави. София е емблема на мъдростта. Не трябва да слезете в София, но да възлезете към нея, като място на мъдростта. Които няма да заминават, те ще останат тук, на високите места. Който слиза – остарява, който се качва – той се подмладява. Искате ли да разберете смисъла на живота, вие трябва да направите вътрешна връзка между трите върха – Любовта, Мъдростта и Истината. Разберете ли смисъла на живота, ще можете да живеете и на високите места. Ето, толкова време вече как ние живеем на рилските височини благодарение на каракачаните и на техните коне. Те ни донасят хляб, картофи, боб, масло, сирене и т. н. Щом има тия неща, и песни има, и проповеди има. Каракачанинът представя живота, който иде с конете си да донесе нещо за хората на земята. Докато животът ни носи нещо, ние ще има какво да ядем и пием, а заедно с това ще слушаме Бог да ни говори.
4, с. 246
Следователно който се е качил на планината, там да остане, да не слиза долу. Който е слязъл вече, да се моли на Бога пак да се качи. За тази цел не късайте връзката си с каракачаните, т. е. с живота! Нека те слизат и се качват, да носят всичко онова, което е необходимо за подържане на живота в планината.
4, с. 247
Природата е жива и разумна. Когато дойдете сред нея, все ще възприемете някоя идея, с която ще се върнете. Това ще осмисли вашето идване тук.
Ала най-напред трябва да се откажете от всичките си стари възгледи. В бъдеще всеки министър, всеки управник, всеки общественик трябва да се качи първо на най-високия планински връх и след това да поеме работата.
Хората ходят на изложби по градовете, а тук има изложба, приготвена от хиляди години.
Ония, които идват тук, чувстват, че има нещо повече от това, което виждат отвън.
Материалният свят е въплътена идея, въплътена мисъл. Разумността в Природата, в малките работи, прави чудни неща.
Сега Бог ни е отворил път да дойдем тук. Ако не бе Той, канарите, силите биха ни препятствали, пътят ни щеше да бъде затворен.
Това, което става в Природата, трябва да го превеждаме и за вътрешния живот. Трябва да правим преводи. Например слънцето, което грее сега, ни казва: “Така и вие трябва да греете.”
Работата при Божественото всякога е приятна. Щом работите нещо и ви е приятно, то е Божествено. Когато сте недоволни, то е човешкото. Като сте недоволни, Господ ще ви каже: “Стига толкова.”
Днес вятърът тласка палатките насам-нататък. Това е предметно учение за тебе. Ти не си ли една палатка? Като те тласкат ветровете на живота, трябва да устояваш!
12, с. 45
Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на косъм. Ако разумната Природа не пази човека, всеки ден той би се излагал на хиляди опасности.
Ако човек би знаел колко пъти е избавян! Вяра, вяра се изисква. Вярата се развива при изпитанията. Тогава тя се калява. Тръгваш – ръководен си навсякъде. Дето и да си, заобиколен си от тези разумни същества.
Всичко, каквото и да стане, в края на краищата се превръща в добро от тази Разумна сила, от Бога!
Това е красивото, това е Великото, това е утешителното в света!
12, с. 142
Човек трябва да мисли, че е в един свят, дето всичко е уредено.
И ако има някое противоречие, той трябва да знае, че не е доразбрал нещата.
12, с. 145
Езикът на Вечния е мощен, силен, той е и слово, и звук, и багра, и движение, и неподвижност. Човек приема Словото на Вечния както храната, водата и светлината. То храни, възраства и укрепява всички същества. То разкрива на човека живота в неговата пълнота.
12, с. 33
Обърнете вечер погледа си към звездите. Това е великото бъдеще, което ви чака. Всичко това ще го пребродите. И като живеете по сто милиона години във всяка слънчева система – а те са милиони слънчеви системи – пак ще се срещнем и ще ми разправите великото, което сте видели.
